Мазната кожа трябва да се мие всеки ден с топла вода до 35 градуса и детски или бръснарски сапун Изплакването става с хладка вода леко подкиселена с оцет или лимонов сок При мазна кожа трябва да се спазва диета -да се избягват мазните и пикантни храни.Препоръчва се млечно вегитарианска диета,прясна риба ,пилешко месо Добро действие оказват витамините А, Е,и В-7/биотин/
За измиване при суха кожа се употребяват неутрални или мазни сапуни Ако кожата е много суха лицето се измива с мека вода-дъждовна или вода смесена с натрив бикарбонат.Сухата кожа трябва да се омазнява вечер с мазен крем, който се изтрива след 2 часа без да се измива лицето Подходяща храна-може да се консумира по мазна храна плодове рибено масло ,моркови,домати, яйца. Вятърът, слънцето,студът са вредни за сухата кожа.
Себореята се явява по време на пубертета.Най-силно е изразена в младежка възраст, но може да продължи и до 40 годишна възраст и дори и до по-късно. Себореята се дължи на смущения в мастната обмяна на кожата, изразено с нарушено отделяне на мастна секреция. За предпазване от себореята и регулирането на мастната функция на кожата най-подходящи са естествените профилактични и лечебни мерки. Преди всичко строго поддържане чистотата на кожата и спазване на хигиенни мерки. При себорея е необходимо да прекарвате повече време на чист въздух и слънце. Полезни са серните минерални бани. Сярата нормализира мастната секреция на кожата и дейността на червата (премахва запека). Приема през устата с мед или захар. Някои жени при употреба на сяра получават колит. При себореята трябва да се избягват много тлъстите, консервирани и пикантни храни. Да се консумира вегитарианска храна и витамини от група В. Източник: "Красива всеки ден"
Разширените пори са много неприятен козметичен недостатък. Кожа с разширени пори се среща най често при себореята. При мазната себорейна кожа отделянето на много мазнини през отвърстията на мастните жлези води неминуемо до тяхното разширяване. Разширени пори се получават не само при мазна кожа, но и при смесена кожа, като този недостатък засяга себорейните участъци. Понякога неправилните козметични грижи още повече усилват и увеличават разширяването на порите. Всички горещи процедури при неумело приложение могат да доведат до разширение на отвърстията на мастните жлези.Прекалено горещите компреси, твърде продължителните парни бани и интензивното излагане на слънце могат да бъдат причина за разширени пори. Обикновено в такива сличаи грешката е, че след като са били разширени каналчетата на жлезите от топлинното въздействие веднага след това не са приложени процедури за стягане на порите-студени компреси или свиващи кожата средства. При почистване на черните точки, ако се отстраняват твърде често могат да се получат също разширени пори. Много рядко разширените пори могат да бъдат недостатък, наследен от раждане.При едри разширени пори не трябва да се употребяват прекалено много пудра или мазни кремове. Необходимо е кожата да се обтрива със свиващи порите средства като разреден лимонов сок,адстрингентин,свиващи кожата кремове, стягащи маски. Източник: "Красива всеки ден"
Названието черни точки или комедони е условно и дава представа за един козметичен недостатък, който придружава себореята. Черни точки може да има и при суха кожа. Образуването на черни точки или комедони се дължи на усилена мастна секреция. Отделената мазнина е качествено променена. Тя изпълва разширените отвърстия на мастните жлези, дразни епидермалните клетки, които изпълват каналчетата, примесени с мазнина, прах и други. При изтискване се получава особено белезникаво "червейче" с черна точка на върха. Черният цвят се получава не толкова от замърсяването, колкото от окисляването на роговото вещество на епидермалните клетки, които са в контакт с атмосферния кислород. Понякога черните точки са резултат на приложението на козметични средства: различни помади и кремове, особено ако съдържат живачни или бисмутови съединения. При употребата на някои бои за коса също могат да се получатчерни точки, вследствие навлизане на тъмна боя в разширените отвърстия на мастните жлези. Черните точки се получават най често по лицето и то по челото, носа, брадичката. Комедони могат да се наблюдават и по закритите части на тялото, по гърдите и гърба. За полесното отстраняване на комедоните освен парна баня може да се приложат и студени процедури. При мазна кожа лицето се обтрива със сапун на пяна, която е подсолена с готварска сол. Ако кожата е суха и има черни точки необходимо е преди солената процедура да се намаже с мазен крем или масло. Почистването на черните точки не трябва да става почесто от 2-3 пъти на месец, за да се избегне раздразняването на кожата.
Белите точки или милиумите се срещат найчесто по лицето и то предимно по клепачиите, слепоочните области и бузите. макар рядко те могат да се появяват по кожата на гърба, по китките и по половите органи (специално при мъжете). Тези болезнени възелчета, когато са по лицето представляват неприятен козметичен дефект. Белите точки са с големина на просено зърно. Твърди на пипане и леко се издават над кожата. Милиниумите понякога са единични, а друг път са групирани. Явяват се при хора, които имат себорея. белите точки могат да се отстранят и чрез изгаряне (с малка сила на тока) с електрическа игла, но от тези манипулации остават леки белези, ако третирането е некомпетентно. При множествените милиниуми, особено ако са много дребни и повърхностни може да се опитат илющващи помади, но под контрол на лекар. Източник:"Красива всеки ден"
Младежките пъпки се появяват при младежи с мазна кожа и разширени пори, у които се появяват черни точки в отвърстията на космено мастните торбички. Тези черни точки са запушалки, които задържат мастната секреция. Гноеродните микроби, които се намират в космено мастните торбички възпаляват тези запушалки, като се преобразуват в червени гнойни възелчета. Понякога тези възелчета нарастват в дълбочина и образуват по-големи синкаво-червени възли, които в центъра нагнояват и се пробиват. Младежките пъпки се явяват в пубертета, но може да продължат до и дори до 40 годишна възраст. Те се дължат на засилената хормонална дейност на половите жлези, което води до увеличена мастна секреция със същите количествени и качествени промени, както при себорея. Смутената полова функция при девойките се демонстрира видимо с недобре регулирана менструация. Голямо значение за появата на младежки пъпки имат храносмилателните смущения, особено хроничен запек. Приемането на алкохол, кафе, шоколад, лютиви, кисели и солени храни също предразполага към младежки пъпки. Същото въздействие оказват тлъстите , сладките и тестените храни.Други причини за появата на младежки пъпки могат да бъдат изтощителни заболявания, малокръвие, силна физическа и нервна преумора. При младежките пъпки с усложнение се налага медикаментозно лечение външно и вътрешно, което трябва да се провежда от лекар специалист или в козметичните центрове. С външното лечение се цели почистване на кожата от прекаленото омазняване.Най подходящи са ежедневните измивания с гореща вода и сапун, както и неколкократните обтривания със специален лосион или салицилов спирт. Комедоните се почистват найдобре след парна баня. Външно се употребяват също серни пудри или микстури. Вътрешно се дава витамин А и прясна бирена мая продължително време (с месеци) и малки дози антибиотици. В последно време се препоръчва и хормонално лечение, но само под непосредствен лекарски контрол. Регулирането на менструацията е важен момент при лекуването на младежки пъпки. При лекуването на младежки пъпки се използва със успех ретин А (мехлем или течност). Източник:"Красива всеки ден"
Косата се мие с мека вода-дъждона, снежна или преварена.Варовитата вода може да се омекоти с боракс или натриев бикарбонат. След измиване косата се изплаква с друга вода, в която има 1-2 лъжички оцет за неутрализация на натриевия бикарбонат и боракса. Обикновено дългите коси се мият по-рядко, защото честото измиване ги изсушава и обезмаслява, след което те стават прави и чупливи. Това изисква големи грижи за предпазването от външно замърсяване, ковто не е по-малко вредно. Късите коси може да се измиват по-често, защото мастните жлези по-бързо ги омазняват. Много мазните коси се мият също често, но не по-често от 3 дни. Източник: "Красива всеки ден"
Разлетите тъмнокафяви петна по лицето са козметичен недостатък, който засяга изключително жените. Тези големи кафеникави петна се наричат хлоазма и се наблюдават главно при бременни жени. Обикновено след раждането се разнасят, но понякога остават дълго след това. Потъмняване на лицето може да се получи и при заболявания на яйчниците, на надбъбречните жлези, на черния дроб и др., а също и при тежки, продължителни и изтощителни заболявания, като туберколоза, малария и др. Лицето може да се пигментира и вследствие продължителната употреба на одеколони, парфюми, есенции и др. (съдържащите се в тях етерични масла дразнят кожата и я пигментират). При продължително излагане на слънце, особено в южните страни, се появяват подобни на хлоазмата кафеникави разлети петна. Потъмняване на лицето може да се появи и сле продължително боледуване от глисти. Понякога обаче причината за тези петна не може да се открие. Изглежда, че първостепенно значение има нарушената дейност на жлезите с вътрешна секреция. При лечение на пигментните петна преди всичко се лекува основното заболяване. Избелването на кафявите петна е трудна задача. Тоалетните избелващи води и маски оказват слаб ефект.Обикновено се прилагат избелващи помади, но винаги е под лекарски контрол. Ако се опитва избелване с живачни помади, необходимо е предварително на ограничено място (обикновено на врата) да се изпита чувствителността на кожата. Живачните помади трябва да бъдат на вазелинова, а не на кремова основа, за да не проникнат дълбоко в тъканите отровните живачни соли, а само да предичвикат излющване на кожата, при което се отстраняват петната. Живачната помада не трябва да се държи на лицето повече от 2 часа и трябва старателно да се избърсва. Курсът на лечение с живачна помада не трябва да продължи повече от 15-20 дни. Към живачните помади се прибавят обикновено бисмутови соли и салицилова киселина. Дълбоко и бързо (за 10-12 дни) излющване се практикува в козметичните салони. Тези процедури трябва да се извършват от специалист, за да се избегне напукване на кожата. На пазара могат да се намерят кремове и течности с обезцветяващо действие на кожата. Всички външни средства за избелване трябва да се съчетават с приемане на вътрешни средства. Добро действие оказва продължителното приемане (20 дни) на витамин С в големи дози, комбинирано с витамин РР (никотинова киселина), който се взема винаги само след ядене.
При някои възпалителни процеси или при инфектиране с микроби, гъбички и вируси кожата променя своя вид и на места се пигментира или обезцветява, излющват се дребни трицевидни люспи, загрубява. Тези промени са наречени от народа лишеи. В това сборно понятие се включват промени на кожата от различен произход. Много често при деца и млади хора, които имат себорейна кожа, особено при суха себорея, на места по лицето се получават сухи петна с различна форма и големина, покрити с трицевидни люспички. Обикновено те са по-тъмни на цвят от кожата, но при излющване на люспичките се откриват по-белезникави места, които особено личат при по-мургава кожа и представляват неприятен козметичен недостатък, защото лицето изглежда като че ли не е добре измито. Тези петна са израз на себореята, но при тяхното сформиране играят роля някои микроорганизми (микроби и гъбички). Счита се, че те са израз и на известна недостатъчност на някои витамини, специално витамин А. Предразполагащ момент за тяхното образуване е недостатъчното подсушаване на кожата след иамиване, особено ако сапунът не е добре измит. Също, ако целувате малките деца по бузите, вследствие овлажняването на кожата се създава предразположение за образуване на лишеи. Атмосферните влияния - вятър, дъжд, запрашване и др., също предразполагат към образуване на лишеи. Истинските лишеи, микозите, се дължат на заболявания от гъбички, които най-често нападат космите на главата. Космите са пречупени, изпаднали в областта на кръгло поле и кожата е залющена, зачервена, при някои случаи има натрупани и кори. Обикновено се засяга окосмената част на главата на деца, но може да се засегне и мъхът по лицето и тялото, като се получават залющени кръгли полета с ярко изразен и зачервен периферен ръб и избледнял център. Обикновено лишеят бързо расте периферно. Лекуването трябва да се проведе незабавно от лекар, защото тези лишеи са силно заразни, особено за деца и по-млади хора. Заболяването засяга предимно деца преди пубертета и не представлява сериозен козметичен недостатък. Пъстроцветният лишей, напротив, засяга хора след пубертета, и то в най-активната зряла възраст. Той е локализиран по кожата на туловището, като засяга предимно раменете, гърдите, гърба, предмишниците, понякога кожата на врата; лицето не се засяга. Дължи се на гъбички, които се разстилат по повърхостта на кожата, като засягат най-повърхностния слой на епидермиса и образуват петна с различен цвят - кафеникави, с цвета на млечно кафе, с различна форма и големина, като географска карта (с острови и полуострови), с леко набръчкана повърхност. Тези лишеи може да се сбъркат с пигментните петна и бенките. Ако се намажат с йодна тинктура, те попиват йода и изпъкват по-силно, докато пигментните петна се заличават. След излагане на слънце някои от петната се излющват, особено през есента, и откриват обезцветена кожа с размерите на кафеникавите петна. По този начин се получава пъстра картина: наред с кафеникавите петна се виждат и белезникави петна; затова заболяването се нарича пъстроцветен лишей. Някои хора считат, че белите петна при този лишей представляват витилиго, но това не е така. Заболяването е невинно, не предизвиква никакви субективни усещания като сърбеж, парене, болка, но представлява неприятен козметичен недостатък, тъй като засяга и откритата кожа на деколтето и шията. Гъбичките, които причиняват това заболяване, са много разпространени и тяхното развитие се благоприятства от потенето на кожата. Лечението им е трудно, тъй като след излющването те остават скрити в корените на космите и рано напролет наново се развиват. Поради това лечението им трябва да започне рано напролет, преди да са се разпространили по повърхността на кожата. Намазват се с йодно-салицилов спирт в продължение на 10-15 дни, след което се облъчват с ултравиолетови лъчи, за да се подготви кожата за морелечение и да се избегне неприятният пъстроцветен вид на кожата. Има кожни заболявания, които се придружават от натрупването на люспи. Понякога себорейната екзема образува медалиони (лишеи) от зачервена кожа, покрита с жълтеникави мазни люспи. Те се лекуват от дерматолог. Източник: "Красива всеки ден"
С напредване на възрастта, след 40 години, по кожата се появяват най-различни петна, характерни за възрастните хора. В този период се появява и розацеята. За някои хора в зряла и напреднала възраст е характерен възрастовия хемангиом, придобито съдово образувание с големина от просено до лещено зърно, със светлочервен до тъмночервен цвят. Намира се най-често по кожата на корема, гърдите, гърба, по-рядко по лицето и другаде. Тъй като тези хемангиоми са много дребни и се намират най-често по закритата от дрехи кожа, не се нуждаят от лечение или се електрокоагулират. С напредване на възрастта кожата изтънява, атрофира, изглажда се, става суха и на места, особено по откритите части на ръцете, се появяват светлокафеникави или по-тъмни пигментни петна, за които някои учени смятат, че са в резултат на чернодробна недостатъчност (затова французите ги наричат чернодробни петна). В повечето случаи те остават непроменени и не се израждат в злокачествен тумор. У възрастните хора се наблюдават и други образувания - възрастови кератоми. Те се локализират по лицето и започват с червено петно, което постепенно преминава в жълтеникаво до кафявосиво, понякога черно плоско туморче или издигнато наденеляване на роговия слой. Тези образувания са единични или няколко и могат да останат дълго непроменени. околната кожа е обезцветена, суха, атрофична. Понякога кератомът може да се изроди в раково образувание, затова най-добре е да се отстрани, най-често чрез изгаряне с електрически ток - електрокоагилация. Източник: "Красива всеки ден"
Брадавиците са много разпространени кожни образования. Те се причиняват от вируси. Отделните видове брадавици се появяват в точно определени области от човешкото тяло. Различаваме обикновени, плоски (младежки), островърхи и нишковидни брадавици. Старческите брадавици, които се явяват в по-късна възраст, са отделен вид образувания, различни от изброените. Към групата на брадавиците някои прибавят и вродените (невусните) образувания, които нямат нищо общо с брадавиците, освен по външния си вид. Обикновените брадавици се срещат най-често. Те се появяват във всяка възраст, по-често у деца и млади хора. Разполагат се обикновено по гърба на китките, по пръстите на ръцете, по-рядко по ходилата. Народът ги нарича кокоши тръни. Те представляват кръгловати, плътни, жълтеникавосиви, сухи рогови възелчета с големина от просено до царевично зърно, с грапава повърхност. Обикновено не са болезнени (болят само когато са разположени под нокътя). Понякога са единични или повече на брой. Премахването на брадавиците е трудно, но съществуват много начини и средства за отстраняването им. Често пъти брадавиците изчезват от само себе си. За лекуването им съществуват и много народни средства: мазане със сок от смокини, млечок и др., налагане със счукан чесън или сурови картофи и др., пиене на спиртна настойка от хвойна и др. Използва се изгарянето им с различни киселини и други каустични средства, салицилова и млечна киселина, сребърен нитрат. Най-бързо е изгарянето е изгарянето с ел. ток (електрокоагулация). Използва се и намазване с течен азот. Понякога е достатъчно да се изгори брадавицата, която се е появила първа, за да изчезнат без лечение и останалите. Плоските брадавици се наблюдават най-често по лицето, врата и по гърба на китките на ръцете. Повърхността им е гладка, жълтеникавокафеникава и едва се надигат над нивото на кожата, като наподобяват малки петънца. Големи са колкото лещено зърно. Народът лекува плоските брадавици чрез намазване с кашица от дървесна пепел. Лекуват се, ако се намажат неколкократно с 30% спиртен разтвр от пподофилин (само от лекар-опасно!) или със смес от сняг от въглероден двуокис и ацетон. Може да се опита и внимателно намазване с течен азот. Островърхите брадавици се разполагат по местата, където има триене или отделяне на слуз, пот и др. – в ъглите на устата, около ноздрите, по външните полови органи (у мъже и жени) и др. При тези случаи брадавиците разрастват доста бързо, сливат се и наподобяват цветно зеле. Те са по-меки от обикновените брадавици, лесно се излющват и материята между отделните им израстъци може да се разлага и да издава неприятна миризма. Наличието на бяло течение у жените предразполага към тяхното появяване. Заразата (вирус) се предава и по полов път. Отстраняват се чрез изгаряне с електричество, кюртиране след предварително замразяване, неколкократно намазване с мехлем от подофилин. Нишковидните брадавици се появяват сравнително по-рядко, обикновено у хора на средна възраст. Най-често са локализирани по врата и деколтето. Представляват тънки розовожълтеникави образувания с дължина няколко милиметра. Те се срещат у хора със суха кожа и понякога са многобройни. При триене от яки, шалчета може да се възпалят. Премахването им се извършва с електрокоагулация. Възрастовите брадавици се наричат още себорейни. Те се появяват към 40-50-годишна възраст. Най-често се разполагат по гърба, но може и по други части на кожата, особено по гърдите и раменете. Обикновено са множествени. Рядко причиняват сърбеж. Срещат се в два вида: плоски и надигнати. Плоските са с големина от лещено до грахово зърно и по-големи. Понякога се сливат, като образуват големи закръглени плаки с овална или полигонална форма и с неправилни краища. Цветът им може да бъде от светлосив, кафеникавожълт до сивкавожълт. Повърхността им е мазна, блестяща и покрита с мазна рогова люспа. Надигнатите възрастови брадавици са с овална форма. Тяхната повърхбност е неравна, подобна е на ягода или малина. Те са покрити с мръсножълтеникави рогови образувания. Не се израждат злокачествено. боикновено не се налага премахването им, понеже се намират по покритите с дрехи области на кожата. При нужда би могло да се електрокоагулират. Източник: "Красива всеки ден"
страница: 1 от 2
1
