|
Изследователи от Вашинктонския университет стигнали до извода,че склоността към самоубийство може да има наследствен характер.Други фактори водещи до опити за самоубийство са обща депресия,психически разтройства,алкохолна зависимост.Източник-РОЛ 
Сънотворните трябва да бъдат изписвани в малки количества за кратко време.Настъпването на зависимост при барбитуратите и бензодиазипините е както психическа така и физическа.Между барбитуратите и другите сънотворни съществува кръстосана толерантност така,че смяната на препарата не е сигурна мярка.Хипнотиците наистина удължават спането,но за ограничено време;при настъпило привикване и прекъсване на медикамента удължаването изчезва и безсънието се връща .ИЗТОЧНИК-ДР.ВОЛФРРАНГ ФРАНГ
Усокояващите болката неопиеви средства при по-продължителна употреба могат да доведат до зависимост. Например: салициловите и фенатизиновите препарати. Съдържащите кодеин противокашлични средсва,при продължителна употреба могат да доведат до зависимост,понеже подтискането на кашлицата от кодеина върви заедно с еуфоризиращо въздеиствие.
Срещат се следните видове фобии:
-агорафобия /страх от площади, страх от големи пространства/
-социофобия /страх от струпване на много хора/
-акрофобия /страх от височина/
-клаустрофобия /страх от тесни или затворени пространства/
-фобия от животни.
Характерният белег на фобиите е самият страх. При това често са на лице тесни взаимоотношения с невротично-хипохондрични синдроми и свързани с телесни функции страхове.
Поведението на болния е насочено към преодоляване на страха чрез избягване на обекта или ситуацията. Във всеки случай фобиите, освен към спонтанна ремисия, са склонни и към разширяване върху други сфери и тогава ограничават значително живота на болния. Жените се разболяват по-често от мъжете, възможно е начало на фобията още в ранно детство.
Терапия
На първо място психотерапия, като особено добри резултати се получават с поведенчески техники /стъпаловидно десензибилизиране с изградена йерархия на страховете/. Медикаментната терапия е на заден план и е уместна само при масивни страхове.Предписват се хетероциклични антидепресанти[ludiomil,herphonal,psycoforin и др.]Източник-др.Волфранг Франг
При анорексия невроза се касае за типична фамилна невроза с нарушени взаимоотношения в семейството и ограничаване приема на храна. Често лекарят усеща значителна съпротива на семейството, тъй като засегнатата е носителят на симптома и по този начин разтоварва другите членове на семейството. Заболяването по правило започва в пубертета или в младежката възраст и се изразява в отслабване, пристъпи на глад, прекомерно ядене, както и тайно, самопредизвикано повръщане и злоупотреба с лаксатива. Ако на преден план са прекомерното приемане на храна с последващо самопредизвикано повръщане и по-скоро нормално или повишено тегло, то тогава се говори за булимия. Анорексията и булимията могат да се свързват по различен начин или да се сменят, поради което се говори и за булимарексия. И до днес не е изяснено дали се касае за едно или за две различни заболявания.
Почти 95% от заболелите са момичета, съответно жени, като булимията започва обикновено малко по-късно, а анорексията - често още в пубертета.
Симптоматика на анорексия невроза:
-нарушаване на телесната схема в себевъзприятието
-отказ от храна да кахексия, дори до exitus
-чувство за пълнота и желание "да не бъдеш дебел"
-чести самопредизвикани повръщания след ядене
-понякога пристъпи на глад, държани в тайна, най-често нощем
-силна загуба на тегло до 45% от началното
-брадикардия, отоци, понижена основна обмяна
-повишена нужда от движение
-липсваща или много рядко авитаминоза
-често обстипация
-злоупотреба с лаксатива
-електролитни нарушения или вторичен хипералдостеронизъм
-злоупотрепа с потискащите апетита средсва
-рядко гърчови припадъци
-почти винаги вторична аменорея, понякога маточна хипоплазия
-снижаване на либидото и сексуалните функции
-често депресии и суицидност
-съпротива срещу лекарски намеси
-в отделни случаи развитие на наркомания или клептомания
-протичането без лекуване е хронично рецидивиращо
Симптомаика на булимията
-нарушение на телесната схема в себевъзприятието
-пристъпи на глад с ядене на всякакви налични храни
-поемането на храната е много бързо, без дъвчене
-самопредизвикано повръщане след ядене
-злоупотреба с лаксатива
-силно преживяване за болест и приемане на болестта
-по-често депресии отколкото при анорексията
-често нормално тегло
-по-рядко телесни нарушения отколкото при анорексията
Възникване
Налице е забавяне на общото и психосексуалното развитие. Засегнатите жени и момичета не могат да приемат половата роля, ролята на жената. С повръщането и в разстройството на храненето се изразява бягство от сексуалността. В рамките на невротичната регресия храненето и забременяването, напълняването и бременността несъзнателно се равнопоставят. Чрез отслабването несъзнателно се отхвърлят женските телесни форми, както и бременността. Поради кахектизирането и аменореята засегнатата не може да отговори на изискванията да бъде партньорка и майка. Почти винаги са нарушени взаимоотношенията с майката, ачесто едновременно и тези с бащата в смисъл на едиповия комплекс. Разтройствата в отношенията между родителите често могат да се свържат с анорексията.
Терапия
На преден план стои психодинамичната психотерапия, придружена от "соматично лечение" при значителна загуба на теглото. Терапевтичните мерки през значителни отрязъци от време е необходимо да се провеждат в стационарни условия. Често е необходима фамилна терапия преди всичко при много млади болни. Едновременно с това се лекуват поведенчески хранителните навици с "оперантно кондициониращи" техники. Това важи също и за булимията. Насочена към конфликта психотерапия е показана преди всичко при последната.Иточник-др.Волфранг Фрранг
При анорексия невроза се касае за типична фамилна невроза с нарушени взаимоотношения в семейството и ограничаване приема на храна. Често лекарят усеща значителна съпротива на семейството, тъй като засегнатата е носителят на симптома и по този начин разтоварва другите членове на семейството. Заболяването по правило започва в пубертета или в младежката възраст и се изразява в отслабване, пристъпи на глад, прекомерно ядене, както и тайно, самопредизвикано повръщане и злоупотреба с лаксатива. Ако на преден план са прекомерното приемане на храна с последващо самопредизвикано повръщане и по-скоро нормално или повишено тегло, то тогава се говори за булимия. Анорексията и булимията могат да се свързват по различен начин или да се сменят, поради което се говори и за булимарексия. И до днес не е изяснено дали се касае за едно или за две различни заболявания.
Почти 95% от заболелите са момичета, съответно жени, като булимията започва обикновено малко по-късно, а анорексията - често още в пубертета.
Симптоматика на анорексия невроза:
-нарушаване на телесната схема в себевъзприятието
-отказ от храна да кахексия, дори до exitus
-чувство за пълнота и желание "да не бъдеш дебел"
-чести самопредизвикани повръщания след ядене
-понякога пристъпи на глад, държани в тайна, най-често нощем
-силна загуба на тегло до 45% от началното
-брадикардия, отоци, понижена основна обмяна
-повишена нужда от движение
-липсваща или много рядко авитаминоза
-често обстипация
-злоупотреба с лаксатива
-електролитни нарушения или вторичен хипералдостеронизъм
-злоупотрепа с потискащите апетита средсва
-рядко гърчови припадъци
-почти винаги вторична аменорея, понякога маточна хипоплазия
-снижаване на либидото и сексуалните функции
-често депресии и суицидност
-съпротива срещу лекарски намеси
-в отделни случаи развитие на наркомания или клептомания
-протичането без лекуване е хронично рецидивиращо
Симптомаика на булимията
-нарушение на телесната схема в себевъзприятието
-пристъпи на глад с ядене на всякакви налични храни
-поемането на храната е много бързо, без дъвчене
-самопредизвикано повръщане след ядене
-злоупотреба с лаксатива
-силно преживяване за болест и приемане на болестта
-по-често депресии отколкото при анорексията
-често нормално тегло
-по-рядко телесни нарушения отколкото при анорексията
Възникване
Налице е забавяне на общото и психосексуалното развитие. Засегнатите жени и момичета не могат да приемат половата роля, ролята на жената. С повръщането и в разстройството на храненето се изразява бягство от сексуалността. В рамките на невротичната регресия храненето и забременяването, напълняването и бременността несъзнателно се равнопоставят. Чрез отслабването несъзнателно се отхвърлят женските телесни форми, както и бременността. Поради кахектизирането и аменореята засегнатата не може да отговори на изискванията да бъде партньорка и майка. Почти винаги са нарушени взаимоотношенията с майката, ачесто едновременно и тези с бащата в смисъл на едиповия комплекс. Разтройствата в отношенията между родителите често могат да се свържат с анорексията.
Терапия
На преден план стои психодинамичната психотерапия, придружена от "соматично лечение" при значителна загуба на теглото. Терапевтичните мерки през значителни отрязъци от време е необходимо да се провеждат в стационарни условия. Често е необходима фамилна терапия преди всичко при много млади болни. Едновременно с това се лекуват поведенчески хранителните навици с "оперантно кондициониращи" техники. Това важи също и за булимията. Насочена към конфликта психотерапия е показана преди всичко при последната.Иточник-др.Волфранг Фрранг
При анорексия невроза се касае за типична фамилна невроза с нарушени взаимоотношения в семейството и ограничаване приема на храна. Често лекарят усеща значителна съпротива на семейството, тъй като засегнатата е носителят на симптома и по този начин разтоварва другите членове на семейството. Заболяването по правило започва в пубертета или в младежката възраст и се изразява в отслабване, пристъпи на глад, прекомерно ядене, както и тайно, самопредизвикано повръщане и злоупотреба с лаксатива. Ако на преден план са прекомерното приемане на храна с последващо самопредизвикано повръщане и по-скоро нормално или повишено тегло, то тогава се говори за булимия. Анорексията и булимията могат да се свързват по различен начин или да се сменят, поради което се говори и за булимарексия. И до днес не е изяснено дали се касае за едно или за две различни заболявания.
Почти 95% от заболелите са момичета, съответно жени, като булимията започва обикновено малко по-късно, а анорексията - често още в пубертета.
Симптоматика на анорексия невроза:
-нарушаване на телесната схема в себевъзприятието
-отказ от храна да кахексия, дори до exitus
-чувство за пълнота и желание "да не бъдеш дебел"
-чести самопредизвикани повръщания след ядене
-понякога пристъпи на глад, държани в тайна, най-често нощем
-силна загуба на тегло до 45% от началното
-брадикардия, отоци, понижена основна обмяна
-повишена нужда от движение
-липсваща или много рядко авитаминоза
-често обстипация
-злоупотреба с лаксатива
-електролитни нарушения или вторичен хипералдостеронизъм
-злоупотрепа с потискащите апетита средсва
-рядко гърчови припадъци
-почти винаги вторична аменорея, понякога маточна хипоплазия
-снижаване на либидото и сексуалните функции
-често депресии и суицидност
-съпротива срещу лекарски намеси
-в отделни случаи развитие на наркомания или клептомания
-протичането без лекуване е хронично рецидивиращо
Симптомаика на булимията
-нарушение на телесната схема в себевъзприятието
-пристъпи на глад с ядене на всякакви налични храни
-поемането на храната е много бързо, без дъвчене
-самопредизвикано повръщане след ядене
-злоупотреба с лаксатива
-силно преживяване за болест и приемане на болестта
-по-често депресии отколкото при анорексията
-често нормално тегло
-по-рядко телесни нарушения отколкото при анорексията
Възникване
Налице е забавяне на общото и психосексуалното развитие. Засегнатите жени и момичета не могат да приемат половата роля, ролята на жената. С повръщането и в разстройството на храненето се изразява бягство от сексуалността. В рамките на невротичната регресия храненето и забременяването, напълняването и бременността несъзнателно се равнопоставят. Чрез отслабването несъзнателно се отхвърлят женските телесни форми, както и бременността. Поради кахектизирането и аменореята засегнатата не може да отговори на изискванията да бъде партньорка и майка. Почти винаги са нарушени взаимоотношенията с майката, ачесто едновременно и тези с бащата в смисъл на едиповия комплекс. Разтройствата в отношенията между родителите често могат да се свържат с анорексията.
Терапия
На преден план стои психодинамичната психотерапия, придружена от "соматично лечение" при значителна загуба на теглото. Терапевтичните мерки през значителни отрязъци от време е необходимо да се провеждат в стационарни условия. Често е необходима фамилна терапия преди всичко при много млади болни. Едновременно с това се лекуват поведенчески хранителните навици с "оперантно кондициониращи" техники. Това важи също и за булимията. Насочена към конфликта психотерапия е показана преди всичко при последната.Иточник-др.Волфранг Фрранг
При анорексия невроза се касае за типична фамилна невроза с нарушени взаимоотношения в семейството и ограничаване приема на храна. Често лекарят усеща значителна съпротива на семейството, тъй като засегнатата е носителят на симптома и по този начин разтоварва другите членове на семейството. Заболяването по правило започва в пубертета или в младежката възраст и се изразява в отслабване, пристъпи на глад, прекомерно ядене, както и тайно, самопредизвикано повръщане и злоупотреба с лаксатива. Ако на преден план са прекомерното приемане на храна с последващо самопредизвикано повръщане и по-скоро нормално или повишено тегло, то тогава се говори за булимия. Анорексията и булимията могат да се свързват по различен начин или да се сменят, поради което се говори и за булимарексия. И до днес не е изяснено дали се касае за едно или за две различни заболявания.
Почти 95% от заболелите са момичета, съответно жени, като булимията започва обикновено малко по-късно, а анорексията - често още в пубертета.
Симптоматика на анорексия невроза:
-нарушаване на телесната схема в себевъзприятието
-отказ от храна да кахексия, дори до exitus
-чувство за пълнота и желание "да не бъдеш дебел"
-чести самопредизвикани повръщания след ядене
-понякога пристъпи на глад, държани в тайна, най-често нощем
-силна загуба на тегло до 45% от началното
-брадикардия, отоци, понижена основна обмяна
-повишена нужда от движение
-липсваща или много рядко авитаминоза
-често обстипация
-злоупотреба с лаксатива
-електролитни нарушения или вторичен хипералдостеронизъм
-злоупотрепа с потискащите апетита средсва
-рядко гърчови припадъци
-почти винаги вторична аменорея, понякога маточна хипоплазия
-снижаване на либидото и сексуалните функции
-често депресии и суицидност
-съпротива срещу лекарски намеси
-в отделни случаи развитие на наркомания или клептомания
-протичането без лекуване е хронично рецидивиращо
Симптомаика на булимията
-нарушение на телесната схема в себевъзприятието
-пристъпи на глад с ядене на всякакви налични храни
-поемането на храната е много бързо, без дъвчене
-самопредизвикано повръщане след ядене
-злоупотреба с лаксатива
-силно преживяване за болест и приемане на болестта
-по-често депресии отколкото при анорексията
-често нормално тегло
-по-рядко телесни нарушения отколкото при анорексията
Възникване
Налице е забавяне на общото и психосексуалното развитие. Засегнатите жени и момичета не могат да приемат половата роля, ролята на жената. С повръщането и в разстройството на храненето се изразява бягство от сексуалността. В рамките на невротичната регресия храненето и забременяването, напълняването и бременността несъзнателно се равнопоставят. Чрез отслабването несъзнателно се отхвърлят женските телесни форми, както и бременността. Поради кахектизирането и аменореята засегнатата не може да отговори на изискванията да бъде партньорка и майка. Почти винаги са нарушени взаимоотношенията с майката, ачесто едновременно и тези с бащата в смисъл на едиповия комплекс. Разтройствата в отношенията между родителите често могат да се свържат с анорексията.
Терапия
На преден план стои психодинамичната психотерапия, придружена от "соматично лечение" при значителна загуба на теглото. Терапевтичните мерки през значителни отрязъци от време е необходимо да се провеждат в стационарни условия. Често е необходима фамилна терапия преди всичко при много млади болни. Едновременно с това се лекуват поведенчески хранителните навици с "оперантно кондициониращи" техники. Това важи също и за булимията. Насочена към конфликта психотерапия е показана преди всичко при последната.Иточник-др.Волфранг Фрранг
Покрай алкохола това е най-често употребяваното възбуждащо средство. Никотинът добит от тютюневото растение Nicotinea tabacum може да доведе до зависимост и да увреди здравето. Последните не са тъй значителни както предизвикваните от другите съставки на дима напр. катраните. Никотинът не действа канцерогенно; далеч по опасни са кондензатите. Най-разпространената му употреба е чрез пушене; смъркането или дъвченето днес са редки.
Подобно при случая с алкохола изглежда, че при пушенето се намесва и известен генетичен фактор. От психодинамична гледна точка изглежда, че тук участват незадоволени орални потребности. Очертава се, че пушенето се поддържа от много фактори:
- отстраняване на неудоволствени чувства и напрежения
- похватите при самото пушене водят до кондиционирането му /запалване, поемане на пушека/
- телесно привикване и повишаване на дозата
- поява на абстинентни прояви.
Наркоманното пушене в смисъла на СЗО показва белезите на зависимост и наподобява съответните при алкохол и барбитурати. Около 15% от всички пушачи успяват да постигнат отвикване без каквото и да е лекуване.Прогнозата е добра само при истинско мотивиране и при системно действане. Тук поведенческата терапия несъмнено показва успехи. Благоприятно действат дихателното лекуване, техниките на отпускане, внушенията, груповите разисквания, евент. психотерапия. Трайните резултати са около 25%.Източник-др.Волфранг Франг
страница: 1 от 2 1
|
 |
|
